Хургада: Гмуркане и Шнорхелинг до Остров Ориндж с Обяд

Дошъл си на Червено море заради това, което се крие под повърхността му. Не заради бюфета, не заради шезлонга — заради водата. Това е денят, в който наистина влизаш в нея: лодка, тръгваща от марината на Хургада, две спирки на рифове в национален парк Гифтунски острови, и избор — да останеш на повърхността с шнорхел или да слезеш истински надолу с бутилка и инструктор до теб.

Първата спирка решава всичко. Влизаш през борда, студът те стяга за миг, а после повърхността се затваря над ушите ти. Шумът на двигателя изчезва, разговорите изчезват. Остава стена от корали, спускаща се под теб, и няколко стотин риби, продължаващи сутринта си, сякаш те няма. Времето там долу тече странно — ще изплуваш убеден, че са минали десет минути, а лодката ще ти каже, че са били четиридесет.

Този риф е защитена вода и си личи. Гифтун е национален парк; таксата вече е включена в билета ти, лодките се държат далеч от корала, а това, над което плуваш, е система, която все още върши това, за което е предназначена. Това е разликата между това да гледаш риф и да бъдеш допуснат в него.

Между двете спирки е самият Ориндж Бей — два часа бял пясък и плитка тюркоазена вода, достатъчно топла, за да нагазиш до кръста и да застанеш там, без да правиш абсолютно нищо. Обядът е истински бюфет, приготвен на борда, изяден с мокра коса и сол, останала по ръцете ти, а към средата на следобеда си вече обратно в хотела си, с едно петно слънчево изгаряне, което си пропуснал, и много ясна представа кога искаш да се върнеш във водата.